01. Диагностика на дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия

Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е предразположена към белодробна емболия (БЕ), общо известна като венозен тромбоемболизъм (ВТЕ). Плазмените нива на D-димер са значително повишени при пациенти с ВТЕ.

Свързани проучвания показват, че плазмената концентрация на D-димер при пациенти с БЕ и Д-ВТ е по-висока от 1000 μg/L.

Въпреки това, поради много заболявания или някои патологични фактори (хирургия, тумори, сърдечно-съдови заболявания и др.) те оказват известно влияние върху хемостазата, което води до повишен D-димер. Следователно, въпреки че D-димерът има висока чувствителност, неговата специфичност е само 50% до 70% и само D-димерът не може да диагностицира венозна тромбоемболия (ВТЕ). Следователно, значителното повишаване на D-димера не може да се използва като специфичен индикатор за ВТЕ. Практическото значение на изследването за D-димер е, че отрицателният резултат изключва диагностицирането на ВТЕ.

 

02 Дисеминирана интраваскуларна коагулация

Дисеминираната интраваскуларна коагулация (ДИК) е синдром на обширна микротромбоза в малки съдове в тялото и вторична хиперфибринолиза под действието на определени патогенни фактори, която може да бъде съпроводена с вторична фибринолиза или инхибирана фибринолиза.

Повишеното плазмено съдържание на D-димер има висока клинична референтна стойност за ранна диагностика на DIC. Трябва да се отбележи обаче, че повишаването на D-димера не е специфичен тест за DIC, но много заболявания, съпроводени с микротромбоза, могат да доведат до повишаване на D-димера. Когато фибринолизата е вторична на екстраваскуларна коагулация, D-димерът също ще се увеличи.

Проучванията показват, че D-димерът започва да се повишава дни преди ДИК и е значително по-висок от нормалното.

 

03 Неонатална асфиксия

При неонатална асфиксия има различни степени на хипоксия и ацидоза, като хипоксията и ацидозата могат да причинят обширно увреждане на съдовия ендотел, което води до освобождаване на голямо количество коагулационни вещества, като по този начин се увеличава производството на фибриноген.

Съответни проучвания показват, че стойността на D-димера в кръвта от пъпна връв в групата с асфиксия е значително по-висока от тази в нормалната контролна група, а в сравнение със стойността на D-димера в периферната кръв, тя също е значително по-висока.

 

04 Системен лупус еритематозус (СЛЕ)

Коагулационно-фибринолизната система е абнормна при пациенти със системен лупус еритематозус (СЛЕ), като аномалията на коагулационно-фибринолизната система е по-изразена в активния стадий на заболяването и тенденцията към тромбоза е по-очевидна; когато заболяването е облекчено, коагулационно-фибринолизната система е склонна да бъде нормална.

Следователно, нивата на D-димер при пациенти със системен лупус еритематозус в активен и неактивен стадий ще бъдат значително повишени, а плазмените нива на D-димер при пациенти в активен стадий са значително по-високи от тези в неактивен стадий.

05 Чернодробна цироза и рак на черния дроб

D-димерът е един от маркерите, отразяващи тежестта на чернодробното заболяване. Колкото по-тежко е чернодробното заболяване, толкова по-високо е плазменото съдържание на D-димер.

Съответни проучвания показват, че стойностите на D-димера с клас A, B и C по скалата на Child-Pugh при пациенти с чернодробна цироза са съответно (2,218 ± 0,54) μg/mL, (6,03 ± 0,76) μg/mL и (10,536 ± 0,664) μg/mL.

Освен това, D-димерът е значително повишен при пациенти с рак на черния дроб с бърза прогресия и лоша прогноза.

06 Рак на стомаха

След резекция на онкологични пациенти, тромбоемболизъм се наблюдава при около половината от пациентите, а D-димерът е значително повишен при 90% от пациентите.

Освен това, в туморните клетки има клас вещества с високо съдържание на захар, чиято структура и тъканен фактор са много сходни. Участието им в човешките метаболитни дейности може да насърчи активността на коагулационната система на организма и да увеличи риска от тромбоза, като нивото на D-димер се повишава значително. Нивото на D-димер при пациенти с рак на стомаха в стадий III-IV е значително по-високо, отколкото при пациенти с рак на стомаха в стадий I-II.

 

07 Микоплазмена пневмония (MMP)

Тежката MPP често е съпроводена с повишени нива на D-димер, а нивата на D-димер са значително по-високи при пациенти с тежка MPP, отколкото при леки случаи.

Когато MPP е тежко болен, локално ще се появят хипоксия, исхемия и ацидоза, съчетани с директното нахлуване на патогени, които ще увредят съдовите ендотелни клетки, ще разкрият колаген, ще активират коагулационната система, ще формират хиперкоагулационно състояние и ще образуват микротромби. Вътрешните фибринолитична, кининова и комплементна системи също се активират последователно, което води до повишени нива на D-димер.

 

08 Диабет, диабетна нефропатия

Нивата на D-димер са значително повишени при пациенти с диабет и диабетна нефропатия.

Освен това, индексите на D-димера и фибриногена при пациенти с диабетна нефропатия са значително по-високи от тези на пациенти с диабет тип 2. Следователно, в клиничната практика D-димерът може да се използва като тестов индекс за диагностициране на тежестта на диабета и бъбречното заболяване при пациенти.

09 Алергична пурпура (AP)

В острата фаза на АР се наблюдават различни степени на хиперкоагулация на кръвта и засилена функция на тромбоцитите, което води до вазоспазъм, тромбоцитна агрегация и тромбоза.

Повишеният D-димер при деца с АП е често срещан след 2 седмици от началото и варира в различните клинични стадии, отразявайки обхвата и степента на системно съдово възпаление.

Освен това, това е и прогностичен индикатор, като при персистиращо високи нива на D-димер, заболяването често е продължително и предразположено към бъбречно увреждане.

 

10 Бременност

Свързани проучвания показват, че около 10% от бременните жени имат значително повишени нива на D-димер, което предполага риск от образуване на кръвни съсиреци.

Прееклампсията е често срещано усложнение на бременността. Основните патологични промени при прееклампсията и еклампсията са активиране на коагулацията и засилване на фибринолизата, което води до повишена микроваскуларна тромбоза и D-димер.

D-димерът намалява бързо след раждане при нормални жени, но се увеличава при жени с прееклампсия и не се връща към нормалното до 4 до 6 седмици.

11 Остър коронарен синдром и дисекционна аневризма

Пациентите с остри коронарни синдроми имат нормални или само леко повишени нива на D-димер, докато при аортно-дисекиращите аневризми те са значително повишени.

Това е свързано със значителната разлика в тромбното натоварване в артериалните съдове на двата съда. Коронарният лумен е по-тънък, а тромбът в коронарната артерия е по-малък. След разкъсване на интимата на аортата, голямо количество артериална кръв навлиза в стената на съда, образувайки дисецираща аневризма. Под действието на коагулационния механизъм се образуват голям брой тромби.

12 Остър мозъчен инфаркт

При остър мозъчен инфаркт, спонтанната тромболиза и вторичната фибринолитична активност са повишени, проявяващи се като повишени плазмени нива на D-димер. Нивото на D-димер е значително повишено в ранния стадий на острия мозъчен инфаркт.

Плазмените нива на D-димер при пациенти с остър исхемичен инсулт са леко повишени през първата седмица след началото, значително са се увеличили след 2 до 4 седмици и не са се различавали от нормалните нива по време на периода на възстановяване (>3 месеца).