Какво е D-димер?

D-димерът е най-простият продукт на разграждане на фибрина и повишеното му ниво може да отразява хиперкоагулационно състояние и вторична хиперфибринолиза in vivo. D-димерът може да се използва като маркер за хиперкоагулация и хиперфибринолиза in vivo, а повишаването му предполага, че е свързан с тромботични заболявания, причинени от различни причини in vivo, а също така показва засилване на фибринолитичната активност.

При какви условия нивата на D-димер са повишени?

Както венозната тромбоемболия (ВТЕ), така и невенозните тромбоемболични нарушения могат да причинят повишени нива на D-димер.

ВТЕ включва остра белодробна емболия, дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и церебрална венозна (синусова) тромбоза (ЦВСТ).

Невенозните тромбоемболични нарушения включват остра аортна дисекация (ААД), руптура на аневризма, инсулт (ЦВА), дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК), сепсис, остър коронарен синдром (ОКС) и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и др. Освен това, нивата на D-димер са повишени и при състояния като напреднала възраст, скорошна операция/травма и тромболиза.

D-димерът може да се използва за оценка на прогнозата за белодробна емболия

D-димерът предсказва смъртността при пациенти с белодробна емболия. При пациенти с остра белодробна емболия, по-високите стойности на D-димера са свързани с по-високи PESI резултати (Индекс на тежестта на белодробната емболия) и повишена смъртност. Проучванията показват, че D-димер <1500 μg/L има по-добра отрицателна прогностична стойност за 3-месечна смъртност от белодробна емболия: 3-месечната смъртност е 0%, когато D-димерът <1500 μg/L. Когато D-димерът е по-висок от 1500 μg/L, е необходимо повишено внимание.

Освен това, някои проучвания показват, че при пациенти с рак на белия дроб, D-димер <1500 μg/L често е повишена фибринолитична активност, причинена от тумори; D-димер >1500 μg/L често показва, че пациенти с рак на белия дроб имат дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробна емболия.

D-димерът предсказва рецидив на венозна тромбоемболия (ВТЕ)

D-димерът е предсказващ фактор за рецидивираща венозна тромбоемболия (ВТЕ). Пациентите с отрицателен D-димер са имали 3-месечна честота на рецидив от 0. Ако D-димерът се повиши отново по време на проследяването, рискът от рецидив на ВТЕ може да се увеличи значително.

D-димерът помага при диагностицирането на аортна дисекация

D-димерът има добра отрицателна прогностична стойност при пациенти с остра аортна дисекация, а негативният D-димер може да изключи остра аортна дисекация. D-димерът е повишен при пациенти с остра аортна дисекация и не е значително повишен при пациенти с хронична аортна дисекация.

D-димерът се колебае многократно или внезапно се повишава, което предполага по-голям риск от руптура поради дисекация. Ако нивото на D-димер на пациента е относително стабилно и ниско (<1000 μg/L), рискът от руптура поради дисекация е малък. Следователно, нивото на D-димер може да насочва преференциалното лечение на тези пациенти.

D-димер и инфекция

Инфекцията е една от причините за венозна тромбоемия (ВТЕ). По време на екстракция на зъб може да възникне бактериемия, която може да доведе до тромботични събития. По това време нивата на D-димера трябва да се следят внимателно и антикоагулантната терапия трябва да се засили, когато нивата на D-димера са повишени.

Освен това, респираторните инфекции и увреждането на кожата са рискови фактори за дълбока венозна тромбоза.

D-димерът насочва антикоагулантната терапия

Резултатите от многоцентровото, проспективно проучване PROLONG както в началната (18-месечно проследяване), така и в разширената (30-месечно проследяване) фаза, показват, че в сравнение с пациентите без антикоагулация, пациентите с D-димер-позитивен резултат продължават лечението след 1 месец прекъсване. Антикоагулацията значително намалява риска от рецидив на венозна тромбоемболия (ВТЕ), но не се наблюдава значителна разлика при пациентите с D-димер-негативни резултати.

В преглед, публикуван от Blood, професор Киърън също така посочва, че антикоагулантната терапия може да се ръководи от нивото на D-димера на пациента. При пациенти с непровокирана проксимална дълбока венозна тромбоза (ДВТ) или белодробна емболия, антикоагулантната терапия може да се ръководи от откриване на D-димер; ако D-димер не се използва, курсът на антикоагулация може да се определи според риска от кървене и желанията на пациента.

В допълнение, D-димерът може да насочва тромболитичната терапия.